Попово Езеро
Пирин е една от най-красивите български планини. Суровата му красота е спечелила сърцето не само на заклетите планинари, но дори и на най-обикновените туристи. Непристъпните му склонове и спиращи дъха гледки представляват неустоимо предизвикателство за любителите на планинския туризъм.
Най-голямото богатство на Пирин планина са езерата, които са 186 на брой. Пиринските езера имат ледников произход. Разположени са в различни по големина гранитни циркуси и се отличават с голяма дълбочина и прозрачност на водите.
Водата в част от тези езера е леденостудена, предвид голямата надморска височина, на която се намира. На в някои езера, като например Банските езера, е подходяща дори за къпане.
Поповото езеро е част от езерната група на Поповите езера в Пирин. То е най-голямото по площ и най-дълбокото езеро в Пирин. Намира се на 2234 метра надморска височина и е предпочитано от туристите.
Поповото езеро, подобно на останалите езера от групата, е разположено на дъното на Поповоезерния циркус в Пирин. Самият циркус е най-големият в планината – заема шест километра дължина и три километра ширина. Представлява дълбока вдлъбнатина, която е обградена от околните склонове. При топене на ледникови маси на дъното на циркуса са се образували езерата.
Въпреки че Поповото езеро е най-голямото езеро в Пирин, то се нарежда едва на четвърто място по големина сред българските езера, след Смрадливото езеро, Горното Рибно езеро и Близнака в Рила. Поповото езеро е с площ 123 декара.
Езерото достига дълбочина 29.5 метра, което го нарежда на първо място сред Пиринските езера и на второ място сред всички български езера, след езеро Окото. Водата в езерото се събира предимно от две малки поточета, които извират в близост и от валежите.
Когато снежната покривка на околните върхове Джангал, Момин двор, Джано, Кралев двор и Сиврия започнат да се топят в края на пролетта, езерото достига максималния си обем, който е 1 275 000 кубически метра.
Водите на Поповото езеро се вливат с шестте Рибни Попови езера, които се намират под него, терасовидно разположени и дават началото на река Ретиже. Около всички езера от групата расте гъст клек.
До 1942 година Поповото езеро носи името Папазгьол, което е Попово езеро на турски. Името на езерото се свързва с две предания. Според първото предание по време на османското робство дъщерята на един свещеник била отвлечена от турците и изнасилена. Бащата, безсилен да преживее озлочестяването на обичното си чедо, се хвърлил в ледените води на езерото. На повърхността изплувала единствено килимявката му, от която се образувал острова, в средата на езерото.
Другото предание гласи, че след покръстването на българите и приемането на християнството, един самонадеян свещеник (поп) тръгнал да търси в планината прабългарския бог Перун и да го изгони. Свещеникът намерил бог Перун, който много се ядосал на попа и за наказание го хвърлил в езерото.
