Отново световни знаменитости на Банско филмфест

След най - големия алпинист за всички времена – Райнхолд Меснер , който бе гост на Осмия международен фестивал на планинарския филм в Банско през м. г., за деветото издание на кинофорума се очакват нови световни знаменитости .

Две от тях са легендата Густав Тьони (Италия), който представлява цяла епоха в ските, и мегазвездата на световния алпинизъм Кшиштоф Виелицки (Полша).

Густав Тьони

Само трима в историята на ските са успявали да станат носители на Голямата световна купа в три последователни сезона – Густав Тьони (1971, 1972, 1973 г.), Ингемар Стенмарк (1976, 1977, 1978 г.) и Фил Меър (1981, 1982, 1983 г.). Тьони печели трофея и през 1975 г. Освен него четирикратни носители на Големият глобус са само Пирмин Цурбриген и Херман Майер (единствен петкратен победител е Марк Жирардели).

Густав Тьони е роден на 28 февруари 1951 г. в немски говорещата италианска провинция Алто Адидже (Южен Тирол), в днешния ски - център Трафои от община Стелвио (Щилфс – нем.) в долината Вал Веноста (Виншгеу – нем.). Казва, че не помни кога се е качил на ски. Първата си победа в рамките на “Белия керван” постига в слалома през декември 1969 - а, когато е едва 18 - годишен, във Вал д’Изер (Франция).

През следващата вече има четири победи и девет подиума, като в крайното подреждане за Големия трофей е трети, само на 8 точки след първия Карл Шранц (Австрия). После идват годините на най - големите му триумфи, постигнати с ненадмината техника и елегантност, до която по - късно се доближават единствено Ингемар Стенмарк (Швеция) и Алберто Томба (Италия).

Смятан за най - големия италиански скиор за всички времена, Тьони има над 300 старта за Световната купа и 64 подиума (24 пъти е първи, 22 – втори, 18 – трети). Освен четирите си победи в генералното класиране и споменатото трето място през 1970 г., той е втори през 1974 г. и трети през 1976 г.

През 1972 г. на зимните олимпийски игри в Сапоро (Япония) завоюва златно отличие в гигантския слалом и сребърно в слалома. Сребърен медал получава и от слалома на следващите игри в Инсбрук (1976 г.). Четири пъти е световен шампион – в комбинацията през 1972 г. в Сапоро и през 1976 г. в Инсбрук, в слалома и гигантския слалом – през 1974 г. в Санкт Моритц.

Изявен слаломист, Тьони – за разлика от редица други “тесни специалисти” – участва и в единствената по онова време скоростна дисциплина – спускането (Супер - Г влиза в програмата през 1982 г.). През януари 1975 г. сътворява една от най - големите сензации в ските. Той тръгва по знаменитото трасе Щрайф в Кицбюел само няколко минути след легендарния спускач Франц Кламер, смятан за безспорен фаворит. И едва не му отнема победата, финиширайки само на една стотна от секундата след него, която се равнява на изоставане от 25 см при постигнатата скорост от 130 км/ час. Това събитие вдъхновява италианският режисьор Дучо Тесара през 1981 г. да направи игрален филм с участието на Тьони, Антонела Интерленги и Саверио Валоне в главните роли.

Густав Тьони дълги години работа като треньор и технически консултант на италианските отбори по ски в алпийските дисциплини. От 1989 до 1996 е личен треньор на Алберто Томба, който в този период е най - голямата звезда на алпийските ски в света, печели многобройни победи за Световната купа и е три пъти олимпийски шампион през 1988 г. (Калгари) и 1992 г. (Албервил). Днес Густав Тьони се занимава с хотелиерски бизнес в родното си място Трафои.

През 1980 г. заедно с Ингемар Стенмарк и Фил Меър запали огънят на игрите в Лейк Плесид, а през 2006 г. вдигна олимпийското знаме при откриването на зимните игри в Торино .

Всъщност Тьони идва в България като официален гост на Фестивала в Банско и като участник в него. В зимната столица на България той ще представи програмата “Олимпийските звезди – филми за шампиони” ("Stelle Olimpiche, il cinema dei campioni - Olympic Stars, films of champions"). Тя е съставена от фондовете на най - големия по рода си в света Музей на планините в Торино. Съдържа игрални филми с участието на най - големите фигури в историята на зимните олимпийски игри – Соня Хени, Тони Зайлер, Жан - Клод Кили, Катарина Вит, Алберто Томба и Густав Тьони .

Уникалната подборка ще дойде в Банско след показването й в Олимпийския Музей в Лозана (Mus? e Olympique in Lausanne) и в т. нар. Дом на олимпийските игри в Албервил (Франция). По този начин Банско се нарежда сред световните зимни центрове не само със спортните, но и с културните събития, които се случват в него.

Кшищоф Виелицки

Към момента само 14 души са стъпвали на 14 - те най - високи върха на Земята. Пети поред сред тях е полякът Кшищоф Виелицки – след Райнхолд Меснер (Италия), Йежи Кукучка (Полша), Ерар Лоретан (Швейцария) и Карлос Карсолио (Мексико). Но нито един от живите участници в тази престижна компания – дори самият Меснер – не може да се похвали с постиженията на Виелицки.

Той е автор на първите зимни изкачвания на първи, третия и четвъртия връх в света - Еверест (поставило началото на нова ера в алпинизма), Кангчендзьонга (8586 м) и Лхотце (8516 м, след солова атака и с ортопедичен корсет след претърпяна контузия в Гархвалските Хималаи, Индия). В актива си има първото в историята изкачване на осемхилядник (със слизане в базовия лагер) само в рамките на едно денонощие – на Броуд пик (8047 м) през 1984 г., за 20 часа и 20 мин. До Дхаулагири (8167 м, само за 16 часа) и Шиша Пангма (8013 м) стига сам, прокарвайки премиерни маршрути. Нов маршрут прокарва и на Манаслу (8163 м, с Александър Лвов и Лудвиг Вилчински).

Също сам атакува Гашербрум - 2 (8035 м) и Нанга Парбат (8125 м). На Макалу (8462 м) и Гашербрум - 1 (или Хидън пик, 8068 м) се изкачва в чист алпийски стил (както и на Нанга Парбат), а на Анапурна (8091 м) – по южната й стена, смятана за едно от най - големите предизвикателства в хималайския алпинизъм. Прави четири опита на К - 2 (8611 м). Вторият е за първо зимно изкачване. При третия стига само на около 50 метра от върха. Успех постига заедно с италианците Марко Бианки и Кристиян Кунтнер по Японското ребро на северната стена през 1996 г.

Кшищоф Йежи Виелицки е роден на 5 януари 1950 г. в Шкларка Пшигоджицка. Завършил е Вроцлавският университет и по професия е инженер по електронно оборудване. Работил е във фабриката “Полски Фиат”, Биелско Бяла. От около 15 г. е собственик на фирмата “Химал Спорт”, която се занимава с производство и търговия на специализирана екипировка за алпинизъм и други екстремни спортове. Говори английски, италиански и руски.

Един от най - големите авторитети в света, през 2005 г. бе председател на международното жури за определяне носителя на наградата “Златния пикел ”. Член е на изключително престижния Клуб на изследователите (The Explorers Club), който през 2006 г. му връчи най - голямата си награда – “Lowell Thomas Award”.