Две неизвестни писма от майката на Вапцаров до снаха й
Днес се навършват 66 години от разстрела на поета Никола Вапцаров. А в края на следващата 2009 г. е стогодишният юбилей от рождението на световния Огняроинтелигент, роден в Банско. Никола Вапцаров е единственият българин, носител на Почетната награда на мира, отсъдена му посмъртно от Световния съвет на мира през 1952 г. В журито участват Пабло Пикасо, Артур Лундквист, Жоржи Амаду.
Тържественото връчване на голямата награда е година по - късно, през 1953. Присъстват творци като Николас Гилен, оставил ни прекрасно слово, произнесено на световнозначимото събитие, в което сравнява Вапцаров с гигантски дъб... Писателката Жермена Ив Фарж пристига като представител на Световния съвет на мира, за да връчи дипломата и медала от наградата на Вапцаровите близки. В речта си тя нарича Н. Вапцаров “една от най - чистите и най - благородните фигури в борбата за свобода и мир.” Баба Елена Вапцарова , също произнася удивително слово, достойно за майка на световен поет. В онези Сталинови времена е било неизбежно и майките на героите да правят политически изявления, но Вапцаровата родителка проявява невероятна чувствителност:
“Когато бях на Конгреса на привържениците на мира във Варшава, ние с майката на Зоя Космодемянская си дадохме дума да работим така, че никога вече да няма майки с черни забрадки. Защото мъките от войната са големи за всички прости хора. Те са най - тежки за майката. Очите на майката, чието чедо е покосила войната, никога не пресъхват”... И сякаш за да онагледи това, тя изплаква задушаващата я болка: “Аз никога няма да забравя свидния ми Никола, когото изтръгнаха от моите прегръдки, за да го надупчат с куршуми. Аз няма да забравя последния поглед, последната усмивка, както това няма да забрави никоя майка, на която са изтръгнали и убили свидната рожба”... Какво повече може да бъде изречено? И все пак за мен, като уредничка на Вапцаровия музей в София, бе изследователска изненада да прочета и писмата на Елена Вапцарова до снаха и Бойка, писани по повод удостояването на нейния Никола със световната награда. Писмата дойдоха като дарение, посветено на предстоящия юбилей догодина, от втория съпруг на Бойка, Николай Шивачев.
В тях звучи автентичният глас на колоритната банскалийка, уникално съчетание на високата култура, плод на учението в Американския протестантски колеж за библейска учителка, и обикновената жена от народа, която шества по световните форуми и приема посмъртната слава на сина си, облечена в банскалийската си дреха... Тези епистоларни документи са важни и истински характерологични, защото върху нееднократно преиздаваните є “Спомени за моя син” (от които най - вече я познава публиката), редакторите явно добре са поработили. И стилът на авторката там изглежда твърде непривичен и купешки. Второто писмо на баба Елена съдържа и някои делови уточнения кой аджеба да получи наградата и кой да “вземе” авторските права на все по - тиражираните у нас и в чужбина Вапцарови творби. Дали не се долавят и полускрити напрежения между наследниците? За миг не бива да се усъмняваме в подбудите на Вапцаровата майка: те могат да бъдат тълкувани единствено като глас за справедливост, а не като нашенско „дърпане на чергата” към себе си! Косвено доказателство за високата нравственост на баба Елена е своеобразното продължение на историята, както го описва Борис Вапцаров в книгата си „Спомени за моя брат”...
Вече прехвърлила 70 - те си лазарника, Вапцаровата майка Елена стоически работи в ТКЗС - то на Банско наред с младите, но въпреки всичките им усилия състоянието му е толкова плачевно, че не може да осигури дори парите за лекарства на съкооператорите. Ето какво си спомня Борис Вапцаров: „Баба Елена станала и без да продума с никой, отишла в спестовната каса. Там тя имала една солидна сума, получена от народната власт заради убития є син, народът я нарича кръвнина, и заедно с другите си спестявания изтеглила всичко, завила ги с една кърпа и мълчаливо ги отнесла в канцеларията на стопанството. Там влязла в стаята на председателя и изтърсила на масата парите.
„На, да давате на людето за най - насъщните им нужди! ” И без да ги брои, без да чака разписка, мълчаливо си отишла.” Заради всичко това, когато си мисля за световната награда, която получава 11 години след смъртта си “скромнякът” Вапцаров, въображението ми неизбежно се отправя и към предстоящото честване на поета. Искрено, по вапцаровски вярвам, че това ще бъде голям и единен юбилей, какъвто Вапцаров без съмнение заслужава, неслучайно е вписан в календара на ЮНЕСКО за 2009! И се надявам, че гаранция за това е гражданското сдружаване на 23.IV. т.г. в музея на Вапцаров на ул. „А. Кънчев” 37. В Инициативния комитет за отбелязване 100 - годишнината на Н. Вапцаров влизат имена като проф. Андрей Пантев, проф. Никола Георгиев, проф. Чавдар Добрев, проф. Светлозар Игов, проф. Румен Скорчев, доц. Ружа Маринска, доц. Михаил Неделчев, племенницата на поета Мая Вапцарова, председателят на СБЖ Милен Вълков, издателите Иван Гранитски, Любен Козарев и Стойо Вартоломеев, писателите Антон Дончев и Виктор Пасков, поетите и журналисти Бойко Ламбовски и Марин Бодаков (съветник на председателя на Народното събрание Г. Пирински), поетите Екатерина Йосифова и Иван Цанев, университетски преподаватели, музейни работници, представители на морското офицерство и бизнеса.
