Кой е човекът, който стои зад джаз фестивала в Банско

Това е Емил Илиев, д-р Емил Илиев, или както всички го наричат - Доктора: обиколил е 140 страни, без да е мореплавател, лекува с акупунктура, прави джаз фест в Банско, организатор от класа и издател.

"Моята основна професия е да лекувам хората

и да уча на медицина", убеден е той. Майка му и баща му са лекари и синът му е лекар. "Останал съм верен на семейната традиция, искам хората да ни запомнят като потомствени лекари. Тази професия не дава привилегии, но никакви съблазни в живота не са ме отклонили от нея." Навремето отказал да стане апаратчик в Международния отдел на ЦК на комсомола, след 10-и отхвърлил поста министър на здравето - "не ме блазни административната работа".

Всичко останало - конгреси, фестивали, е между другото. "Имам рутината да организирам форуми, университет за общопрактикуващи лекари, световни конгреси. Важното е като се отвори енциклопедията Who's Who, да си вътре." Към тази привилегия се стреми цял живот. И дава за пример Гяуров. "1966 г. бях във Виена и вечерях случайно на една маса с Гяуров. Видях с какво уважение се ползваше, а там бяха хора като Херберт фон Караян. И разбрах, единственият начин да се надскочи още тогава консервативната система е да станеш световна номенклатура.

Уважението идва не от постовете, които заемаш, а от името. Ако с един фестивал можеш да станеш известен след 5 години, то в медицината трябва да минат поне 15-20. Създава се с много труд и натрупани професионални умения, защото се доказваш със знанията си. Вече съм спечелил уважението, което отваря вратите, и това ме прави щастлив. Затова и при Ким Ир Сен в Северна Корея съм живял добре, и в Америка живея добре, и в Китай, и в Съветския съюз, и в Германия, и в България живея добре..."

А иначе всички в семейството свирят на пиано, във всяка от къщите им има по едно, леля му била оперна певица, баба му - китаристка. Значи няма нищо случайно, че прави джаз фест - "напротив, в моя живот всичко е случайно и правенето на фестивала, и практикуването на традиционна китайска медицина", опровергава ме той, като бърза да допълни, "Тази медицина е с друга философия - на оптимистите, нашата много често е песимистична заради безпомощността си да помогне на болните. Когато един китаец започне да дава съвети, той винаги говори за прогнозата с оптимизъм - такава е настройката им, оптимисти са. А капиталът идва при оптимистите."

И ето я рецептата на Доктора:

оптимизъм плюс работоспособност, ред плюс дисциплина и музика: като лекар е убеден, че хората, които слушат хубава музика, особено класическа и джаз, са по-здрави и живеят по-добре.

"Това, което не мога да понасям, е хленченето и безредието. Хаосът, който цари в България, е на всички нива. Хората се въртят безцелно като мухи без глави. Помня един лозунг в Германия, още от ГДР - "работи по-рационално". "Не крия, че съм германофил. Уважавам тези хора заради възпитанието и организацията им на работа."

Преди близо 28 години Емил се хваща да помага за развиването на летния туризъм в Банско. Докарва най-напред немски пациенти. За да ги забавлява, седем години поред кани джаз бендове от Германия. "Когато дойдох в Банско, имаше едно потрошено пиано в читалището. Първите два фестивала сме свирили на него. Организирах всички възможни средства да се купи роял. Хората в общината ме помислиха за луд: "Бе докторе, ти добре ли си, какъв е тоя роял? Ние няма какво да ядем, ти роял ще купуваш! "

Съобразил е и постоянните дати (7-14 август) със специалната справка от БАН за най-сухия период през лятото. Предвиждането се оказва точно - за 88-те дни на 11 издания на фестивала само в 4 дни е валял дъжд. "Присъствал съм на всичките джаз фестивали по света. Изследвал съм ги, разпитвам, докато не смъкна цялата информация. Трябва да се познава кухнята с грешките и хубавите неща, за да знам как да се предпазвам.

Такъв е стилът ми на работа." Докторът разказва как подбира музикантите: "Най-често, когато чуя някого, преценявам го веднага дали е добър или не. Консултирам се, но не се доверявам само на един човек. Е, вярно, Бог да го прости Вили Казасян, каквото ми кажеше, му вярвах, защото ми е приятел, защото за мен е капацитет, но ако познавам някого по-бегло, ще попитам още няколко души. Например участието на Кейко. Представи ми я една наша дипломатка в Токио. Изпрати ми дискове, чух я, видях я - много добра пианистка, прочетох за нея, добих доста информация - че как да не я поканя. Другият японец - Суун Ким, пък се обади.

Саксофонист, работел над проекти, изпрати ми записи, чух ги, изпратих ги в Германия за консултация на музиканти, на които вярвам, те потвърдиха, че е много добър. И какво се случи тук? Аз ги запознах, когато си правеха пробите на звука, те никога не се бяха виждали. Казах им - ето, вие тук сте двама японци. А те: да, да, поклониха се един на друг и тогава им предложих: защо не изсвирите нещо заедно, ставате по-голяма японска група. Кейку, много отворена и широко скроена, прие - защо не. Седна на пианото, засвири нещо с Ким и квартета му, харесаха я, после решиха, че на концерта ще импровизират няколко парчета заедно, те са много добри музиканти.

Това е от кухнята, но ако човек не го знае, ще си помисли че се познават, че са свирили някога двамата, а всъщност направиха за първи път такова шоу, демонстрирайки високата си класа. Даже заваля дъжд, трябваше да се преместим в закритата зала и се наложи да запълнят паузата, която се получи. И направиха страхотно впечатление. Ако на някой наш му кажеш: излез да свириш малко, защото нямаме в момента звук, а пък залата е пълна, той веднага ще те попита: ама какво ще ми платиш? Защо пък трябва да свиря сега.

А една голяма музикантка, класическа пианистка, която 18 години е концертирала с най-големите оркестри в света, не ме пита какво ще ми платиш, ами скочи, отиде да забавлява публиката, забавляваше себе си, забавляваха се и двамата с японеца. Ето това ако постигнат всички наши музиканти, което го знам и съм го виждал у хиляди хора, да забавляват себе без дори предварително да знаят какво ще свирят. Те дори на джем сешън се въздържат, а камо ли на концертна сцена.

Фестивалът в Банско приключи с думите на Доктора "довиждане, до догодина! " Как ще се развива оттук нататък?

"Той трябва да стане един от най-големите фестивали в света, това е моята амбиция. Минахме едната трета от пътя, който е и за добрия престиж на България - а това е трудна задача. Борим се за всеки човек. С Фреди Коул стоях до 2 часа в Байраковата механа. Пяха цигански и български песни, неговият барабанист се качи на една маса да танцува, разигра се и Фреди, доби друго човешко измерение. Удиви даже мениджърката си, която ми каза, че била с него на толкова фестивали, но никога не го е виждала в такава светлина.

Самата тя, Катрин Майер, четири години отхвърляше поканите ми, защото не смяташе, че в България има интерес към джаза. А сега иска да ходи даже на ски през зимата. И се надявам и те да правят като саксофониста Скот Хамилтън, който навсякъде пита по света - ей, а вие знаете ли къде се намира Банско?

Всичко това е част от оня път, който ще ни помогне да направим в България Монтрьо.