Спряха небезопасен автобус с ученици малко преди да тръгне


Опасен автобус, изпратен да превози ученици от СУ „П.Р. Славейков“ – Кричим към зелено училище в Банско, беше спрян от движение, благодарение на своевременната намеса на полицай Васил Талев, пише Глас нюз. За това алармира и Нина Караиванова, която публикува тревожен пост във Фейсбук, придружен със снимки от мястото на проверката.
„Тази сутрин, за огромно съжаление, станах свидетел на поредния абсурд в иначе хубавата ни България! “, написа Караиванова. Тя описва, че гумите на превозното средство били абсолютно износени, а предното стъкло – спукано на няколко места.
В автобуса е трябвало да пътуват около 50 деца и техните ръководители, но благодарение на проверката от полицая, пътуването с въпросния автобус не се е състояло.
„Автобус, който можеше да е поредният убиец! Кажете ми, това нормално ли е? “, пита възмутено Караиванова. „Докога ще търпим такива своеволия? Толкова ли е трудно всички до един да се научим да спазваме правила и закони? “, допълва тя.
Публикацията ѝ напомня болезнено за трагичните случаи по българските пътища през годините, при които неизправни превозни средства или безотговорно поведение са стрували човешки животи – включително на деца.
Случаят поражда редица въпроси: Как е възможно такъв автобус изобщо да бъде нает за ученическа екскурзия? Кой носи отговорност за техническата изправност на превозното средство? И колко още такива случаи остават незабелязани, просто защото няма кой да сигнализира?
Караиванова изказва искрена благодарност към полицай Талев, който е предотвратил потенциална трагедия:
„Искрени благодарности на полицай Васил Талев, който си свърши работата и не позволи на този автобус да тръгне! “.
След спирането на автобуса, организаторите вероятно е трябвало да потърсят алтернативен превоз, но по-важният въпрос остава: Колко още такива „бомби с часовников механизъм“ се движат по пътищата - с или без пътници?
В поста си Нина Караиванова завършва с горчив размисъл, който звучи все по-често в публичното пространство:
„Ако беше станала поредната трагедия, отново ли щяхме да цъкаме с език и да си казваме ‘да пази Господ’? “.