Решението на съда за лифта в Банско е сбъркано?
Преди малко повече от месец петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) излезе с решение по казуса за ски зоната в Банско. Според съдиите от ВАС концесионерът на ски-зоната в града е извършил нарушения при подмяната на ски лифта в Банско.
Беше отменено и решението на ексминистъра на околната среда и водите Нона Караджова от август 2010 година, което регламентираше точно това навлизане в защитените зони на национален парк Пирин.
Според Института за правни анализи и изследвания е възможно съдиите от ВАС да са взели решение на база документи с неточно съдържание.
Според Петър Бакърджиев, председател на института: „ Истината за Банско е скрита под тонове документи, които са трупани в продължение на 12 години“.
Няколко групи с експерти, вещи лица, общини, министерства и съдилища така и не успяха да отговорят на на-важния въпрос - Колко точно е голяма ски зоната в Банско, която се стопанисва от „Юлен“АД, в която са инвестирани средства в съоръжения и е изградена спортна инфраструктура и която ще остане собственост на държавата след изтичане на концесионния договор.
Поредната комисия, сформирана по заповед на Министъра на околната среда и водите от служебното правителство Юлиан Попов продължава да се рови в документите, трупани повече от десетилетие, в търсене на отговор на този въпрос.
Само така ще може да се изясни дали отдадената за концесия площ е в размер на 99.15 хектара, която е ограничена от чупките от външната страна на ски зоната, както е записано в договора за концесия от 2001 година, или е 1156 хектара, съгласно заповед на кмета на Банско от 1 март същата година, който одобрява промяна в Териториално устройствения план на общината.
Или е 817 хектара, каквото е мнението на вещото лице на Върховния административен съд, което е направило конкретни замервания върху скица, открита като Приложение №1, към договора за концесия и която очевидно замества Териториално устройствения план на общината.
И докато не се докаже коя от трите цифри е истинската остава основателното съмнение, че крайната съдебна инстанция в България може да е взела решение на базата на документи с невярно съдържане.
