Бански старчета достойно представиха България на Фестивал на музиката на планините

„Най-сетне нещо по-различно и вълнуващо по случай Националния ни празник! ”- възкликваха швейцарци на 1-ви август. Един уникален по рода си фестивал с много прецизен подбор на участниците събра в град Анзер най-представителната и трогваща музика на планините по света. България бе между шестте държави, избрани да демонстрират специфичната песен на върховете. При това не с мистерията на женските гласове, а с мъжкото пеене от Пирин.

„Бански старчета” впечатлиха публиката и доказаха за сетен път важното място на страната ни в музикалната карта на света. „Пуста младост” и „Расти боре” особено добре се вписаха в алпийската атмосфера и навярно още дълго ще отекват там. На научен форум културоложката и музиковедка Гергана Панова представи групата и нейната музика и коментира с колеги и гости културната памет и историческия контекст на така наречената world music.

От своя страна ръководителят на „Бански страрчета”, Атанас Янчовичин обясни на зрителите на швейцарската телевизия приликите в природата на Швейцария и България и разликите в съдбата на народите ни. Песните за войводи преляха в разгорещената нощ не само във виртуозни изпълнения на тамбура, но за кратко и в палеща публиката ромска музика.

С това „Бански старчета” подчертаха толерантното си отношение към малцинствата и спечелиха много висока морална оценка за България.

Всичко на този фестивал бе много специално. Забележителна е и историята му, свързана с ентусиазма на един от особено богатите хора в Западна Европа.

Меценатът се казва Тиери Жакия; работи и живее в Париж; от дете много обича планините и музиката. Един ден той си задава въпроса, дали съществува някъде по света фестивал, който да обединява разообразието и силата на музиката на планините.

Проучва и открива, че е създал нова идея! Ангажира етномузиколози, ръководи сериозна двугодишна подготовка и през лятото на 2008 година подарява на любимото си градче в Швейцария, Анзер първия международен Фестивал на музиката на планините на света.

Второто издание на този фестивал се проведе от 29 юли до 1 август 2009 година и вече ангажираше държавни органи. След като усетил, че местните вализани се чувстват странно с първия директор на фестивала, който е писал дисертация по въпроса в Париж и е избрал екип експерти само от Франция, Жакия предложил поста на Винсент Занети.

Винсент е родом от Валис, продуцент е на слушаното във Френска Швейцария и по интернет Радио Espace 2, директор на фестивал за world music в Делемон, професионален музикант, изследовател, съмишленик на етномузиколога Лоран Обер. Фестивалите, ръководени от Занети, се славят с много високо музикално ниво. При избора на участници Винсент обаче изцяло отрича селекцията по професиналност.

Подходът си той описва така: “Има един момент, в който - когато слушаш едно парче - нещо в стомаха ти казва: ‘Ето я музиката! ’ Това усещане е най-важното за мен, когато подбирам музикални групи. Разбира се, че се допитвам до специалисти от и за съответната държава, ходя по фестивали, интересувам се от традиционния контекст..., но това касае само формата. “ Във връзка със съдържанието Винсент категорично отграничава „академичната традиция” от тази, която живее и те кара да намериш себе си в нея.

Така градчето Анзер се срещна посредством музика с шест държави и даде възможност да се сравни отношението към природата, манталитета и религията в Казакстан, Монголия, Боливия, Етиопия, Италия, България и Швейцария. Преди всеки концерт – както на поляните във високите върхове, така и в центъра на скикурорта – алпийски хорни приветстваха гостите.

Тиери говореше щастлив за магията на планината и музиката; специалисти обсъждаха специфики на научна кръгла маса; богати и по-бедни хора си хапваха заедно и слушаха в захлас. „Бански старчета” се чувстваха по думите им точно както у дома, под Вихрен.