Църква Света Троица - Банско
Църквата Св. Троица е един от символите на Банско заедно с кулата и уникалния звън на камбаните.
Около 1810 г. започва подготовката за изграждане на църквата. Определят мястото, където ще се строи, като е избрано място в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено от хората на Банско, като първи дарител е дядо Лазко. В годините на Турско робство е имало закон, който е гласял, че може да се строи църква само на място където преди това е имало църквище. За целта банскалии закопават тайно кръст и икона на избраното място.
Друго изискване по турските закони е, че църквата не може да бъде по-голяма от джамия. По уточнения предварително проект, храмът щял да бъде много по-голям и просторен, което ще доведе до конфликт с турската управа. Поради тази причина се подготвя дипломатически ход, условието е да присъства и турския религиозен символ в новата църква. Така на големия камък над централния вход на църквата са изобразени кръст, а от двете му страни полумесец със звезда. По-късно, когато църквата Света Троица е построена, със заповед е наредено да се събори, защото не може Христос да има по-голям храм от Мохамед. Банскалии пак постъпват дипломатически като отговарят, че след като са изобразени кръста и полумесеците, то храма е и за двамата. Така църквата е съхранена и до днес.
Разрешение за строеж на църква се издава със султански ферман. Молбата до султана е трябвало да се подаде чрез пашата в Солун. Изисквало се молбата да бъде подкрепена със жълтици. Дядо Лазко е знаел, че това не е достатъчно, за да бъде приета молбата, трябвало да се изчака подходящия момент. И така един ден дошла новината, че на пашата му се е родил първородния син. От Банско тръгва група да занесе повойница на съпругата на пашата. Тогава му се поднася молбата, пашата е трогнат и отговаря: "Моля, чекайте ферман". Ферманът е получен 1833г. прави се списък с дарителите на чело на списъка са имащите и хаджиите, последвани от почти цялото село. Тогава селото е било съставено от 3 махали по 100-120 къщи. Много е работата, а средствата малко налагало се е сами да си намират строителните материали, парите приключвали. На 15 септември 1834 година се повторило дарителството, хората са дали всичко, което им е останало.
1835г. сградата се разраствала. Организаторът е бил категоричен, че всеки кадърен мъж трябва да бъде на строежа. Строежът е започнал с около 350 майстори, каменоделци, зидари и дърводелци, калфи и чираци, доброволци от селото. Разказват се легенди как нощно време работниците увеличавали строежа и разширявали границите на църквата. Всяка вечер с по една крачка се разраствала църквата, докато турците спяли банскалии работели, за да не се разбира колко голяма ще е основата на храма. Парите свършили и дядо Лазко отива в Неврокоп да търси пари от Алтън бей, но когато разбира за какво е дал парите си той нарежда да доведат при него организатора - дядо Лазко и това са последните сведения за него. Предполага се, че е задържан и по-късно убит.
Дядо Лазко не доживява да довърши делото на живота си църквата Св. Троица. Години наред се е иконописвала и са събирани иконите, за да бъде довършена. След още 15 години започва изграждането на кулата, която също е строена със средства на местното население. Около 1855 г. двама братя Велеганови изливат четири камбани за кулата, като им е поръчано да напишат името на султана, поредния дипломатичен ход на банскалии, за да не могат турците да ги хвърлят от кулата.
Завършен храма Св. Троица представлява трикорабна псевдобазилика, изградена изцяло от камък с дължина 44м., ширина 22м., и височина 12м. Архитектурата на сградата е направена, така че мами окото да изглежда малка, а всъщност не е. Стените на църквата са дебели 110см в основите, входните врати като сводове и прозорци са изработени от дялани камъни. Олтарът външно представлява половина от 18-ъгълна призма, като завършва с красив каменен корниз. Конструкцията е от здрави мурови греди, сключени по такъв начин, че и днес удивляват архитектите. Цялата тежест на покрива се носи от 12 колони, които символизират 12-те христови мъченици, колоните са от мура, обвити с въжета, които са напоени обилно с катран.
Църквата има три входа-над главния вход е изографисана иконата на Св. Троица. Под нея от двете страни на християнския кръст, но малко по-ниско са изобразени полумесеците – турския герб, което спасило църквата от унищожение.
Първоначално не са съществували стенописи. Църквата е била окрасена само около прозорците с декоративни орнаменти с растителни мотиви вероятно от художника Велян Огнев. В задната част са разположени женските отделения – ляв и десен партер, а над тях два балкона с ажурени решетки. На този фон е изпъквал до 1955г. величествено олтара.
Църковния двор е обграден от 4м. висок каменен зид(стена), така че нечестивите очи да не виждат какво става вътре. С веротърпимост, отстъпчивост и човещина църквата е запазена и до днес, за да носи радост всем и во веки на всяко сърце, почитащо вяра, старина, традиция и изкуство.
Носят се легенди, че под църквата и целия стар град има тунели, които са служели на банскалии да се крият от нашествениците, така са се промъквали комитите. Освен извесните комшолъци (малки вратички) от който са се промъквали от къща в къща, под града има тунели водещи извън града.
През 1850г. петнайсет години след построяването на църквата Св. Троица банскалии се заемат да построят кула-камбанария, която да е също толкова величествена и да не отстъпва на църквата по строеж и размери. Тя е построена напълно самостоятелно в двора на църквата и представлява правилна четириъгълна пирамида без каквито и да било украшения. Тя се издига на 30 м. над града, отворена е от четирите страни с 4 метрови каменни арки, които и дават възможност да се погледне панорамно цялата котловина. Над покрива се издига купол, който е лека ажурена 6-стенна постройка с шест свода, а покривът завършва със красиво изработен муров кръст с позлатен гръмоотвод отгоре.
Кулата на Света Троица е изградена изцяло от големи камъни, които в ъглите са цели блокове, а в средата са по-дребни. При строежа на всеки ъгъл е имало майстор, а над целия строеж бдял главния майстор Глигор Доюв или известен на банскалии като „уста(майстор) Глигата”. Починал през 1909г. на 108 години.
В приземието на кулата има малка врата, обковано желязо, която води в огнеупорен склад. В него се съхранявали парите и даренията за църквата. През дебела врата също обкована с желязо и сводест каменнен вход се влиза в кулата. Горе под свода над чардака високо са окачени 4те камбани, наредени по големина и тоналност, изработени специално с прибавка на сребро за звучност и ечене, от банските майстори камбанолеяри в Пловдив – Велеганови.
В кулата на Света Троица, гр. Банско, има спецялно оставено помещение за часовниковия механизъм, който и до днес работи безупречно. Монтираният часовников механизъм тежи 500кг. Неговите зъбчати колела се задвижват от два големи продълговати камъка, окачени на дебели въжета. Контролиран от котвата и махалото, камъните се спускат до дъното на кулата в обграден с дъски бунар. Чрез навиване камъните се изкачват обратно горе. Сложният механизъм върти стрелките на два срещуположни циферблата и всеки час голям чук удря върху голямата камбана. Звънът на камбаната се чува на далеч и съобщава часът. Създател на часовника е прочутия бански майстор Тодор Хаджи Радонов. Негови часовници отброяват времето в Петрич, Благоевград, Зографския манастир, Цариград и много други места. Звънът от неговите часовници се носи из цялата българска земя.
Днес потомците на Велеганови живеят в Пловдив и пазят както спомена, така и реликвите на своите именити предци.