Спасител играе шах със стихиите
Спасител от Банско бори стихиите с шахматни ходове. Партиите между двамата съперници продължават пет месеци в годината. Залогът е човешки живот. Шахматът е моето хоби, признава Петър Чолев. Не крие, че обича да побеждава като всеки истински спортист. Моли се в битката с природните бедствия последният матиращ ход да е негов.
Последното му сражение с виелиците в Пирин е от миналата събота. Към 18 часа постъпва сигнал за изчезнал английски скиор. Вече е тъмно и е повече от рисковано да се предприемат каквито и да е действия по спасяването му. На Петър и през ум не му минава да чака неделя сутрин, за да започне спасителната акция. Той заедно с колегата си Стойчо Баневски се мятат на шейната и тръгват към мястото - под връх Тодорка. Там някъде, сред скалите в централния улей, е заклещен 33 - годишният англичанин. На помощ им идва машинистът Благо Страков. Той ги спуска с лебедката на рактрака сред отвесните канари. Най - сетне на виковете им отвръща изплашеният, но жив и здрав скиор. Акцията е в непрогледен мрак, но приключва с хепиенд към 23 часа.
"Сам съм избрал пътя в живота. Човешкият живот е ценност и аз му служа вярно вече 27 години", изповядва своята житейска максима 44 - годишният планински спасител от Банско. Той е наясно, че всеки ден може да му е последен. Но не се плаши от риска. В оцеляването му помага четириногият партньор Крис Трети. Немската овчарка е на 9 години и е сред най - добрите професионалисти в страната. "Не бива никой да се надценява, да се мисли за по - силен от планината. Защото най - често тогава се стига до трагични последици. Аз също сам съм безсилен. Тук се работи в екип, било с кучето, било с колегите. В последната акция не бяхме само със Стойчо Баневски, на крак бяха още 10 души", споделя Чолев. Любовта към красивата Пирин планина го смаяла, когато като дете се разхождал там с родителите си. Това предопределило съдбата му. В професията най - важна е бързината. Всяко забавяне може да е фатално за пострадалите. "Главната цел е да ги открия, да им дам първа помощ и да ги закарам до най - близкия медицински пункт. Участвал съм в стотици спасителни акции у нас и в чужбина", разказва Чолев.
Тръпката от спасения човешки живот го зарежда с хъс. Признателни хора му се обаждат, понякога след 5 - 10 години. Само за да му благодарят, да чуят как е. Добрата дума му стига.
От напрегнатата работа рядко успява да се класира за семейните вечери, а така му се иска да е със съпругата си Женя и сина си Михаил. 16 - годишният Мишо учи в Пловдив за летец. Иска да е пилот на хеликоптер и също да спасява хора. Крушата не пада по - далеч от дървото, обяснява Петър, но се кълне, че не се е месил в избора на наследника си. Покрай мен се запали по ваденето на бедстващи в планината. Още на прощъпалника се хвана за хеликоптер детска играчка", спомня си гордият баща. От страна на жена си е срещал винаги разбиране. Бившата гимнастичка е най - добрият му приятел. В момента пловдивчанката е ски учител. "Наясно е с работата ми. Затова не роптае срещу дългите ми отсъствия. Рядко се случва дори да вечеряме у дома. Просто нямаме време", казва 44 - годишният мъж. Той обича планината, но и морето. От май до октомври е в Синеморец, където дава лодки под наем.
