Къща Музей Неофит Рилски
Къща музей Неофит Рилски се намира в непосредствена близост до църквата Света Троица в центъра на Банско. Работното време е всеки ден от 9.00-12.00 и от 14.00-17.00 ч. Има записи на английски, немски, френски за удобство на туристите.
Къща музей Неофит Рилски е открит през месец май 1981г. по случай 100 годишнината от смъртта на Неофит Рилски. Къщата е стопанисвана от родственици на Неофит Рилски до откриването й като постоянна музейна експозиция.
През 1793г. в тази къща се ражда Неофит Рилски, той произхожда от род на търговци, дипломати, прочут Бански род. По бащина линия е от рода Бенини, които са търгували със Западна Европа, а по майчина е от рода Германови, който дават няколко дипломата в политическия живот на княжество Сърбия.
Къщата музей Неофит Рилски е запазена автентична от времето на Неофит Рилски, претърпяла е само козметични промени. Характерно за Банските къщи е, че те са двукатни или на два етажа. Вратите са с нисък горен праг, това е символично, като минава някой през тях да преклони глава пред стопанина на дома. Това се е отнасяло през за времето на турското робство, за да може непокорния турчин да преклони глава пред банскалията. По този начин да изрази уважението си към домакина на къщата.
Първият етаж са помощните стаи, а на горния етаж е живеело семейството. Къщата е интересна с това, че е вид умалена крепост, която е препасана от външната си страни с още един ред стени за укриване и бягство, има четири изхода към него от цялата къща. В музея са запазени тунелите и тайните изходи, който са служели на семейството за укриване. От всяка стая може да се излезне от къщата през тайниците, включително от втория етаж.
На първият етаж е разположена кухнята, която се отличава с двойната пещ, което не е характерно за другите старини къщи в Банско. Тук е и стаята за съхраняване на продуктите и месилника, по малка стая с пещ, където се е криело семейството при размирни времена, тук е и малкия отвор към скривалището, което обикаля цялата къща.
Непосредствено до кухнята са отделенията за животни, които днес правят впечатление със стенописа на художника Тодор Цонев, който отразява родословното дърво на Неофит Рилски до наши дни. В средата е малкият Никола, това е светското име на Неофит Рилски, до него от ляво е майката Катерина, а от дясно е баща му поп Петър, който е бил килиен учител и свещеник. Неофит Рилски има две сестри и един брат.
На втория етаж е килийното училище, женската стая-предназначена за раждането на децата, кухня и спалня - голяма стая наречена на бански кашчи, приемната на поп Петър.
От чардака на двукатната къща се минава към селскостопанската част, която сега е превърната в документална експозиция. Тук е едно от свидетелствата, че Неофит Рилски е банскалия, поради многобройните спорове от къде е родом.
Друга любопитна подробност от живота на Неофит Рилски е нeговата помощ при изграждането на Желязната църква в Цариград днешен Истанбул. Родолюбиви Българи в това число и Неофит решават да построят на мястото на малка схлупена българска църква нова внушителна църква. По това време е имало закон, който гласял, че ако за една нощ на мястото на старата църква се поставят основите на нова църква, то тя ще се узакони. И така българите предприемат строителството на новата църква, като донасят предварително метални конструкции от Виена и опожаряват старата църква, до сутринта са били положени основите на Желязната църква в Истанбул „Свети Стефан”.
Тук е запазен и печата му като игумен на Рилския манастир.
