Къща Музей Никола Вапцаров
Къща музей Никола Вапцаров е превърната в музей през далечната 1952 г. Следват 3 реконструкции през 1960, 1979 и 1992 г. като сегашната експозиция е направена на много високо професионално ниво.
До превръщането и в музей в къщата живеят роднини на семейството. От 1952 г. официално е открита експозицията в къщата и е отворена за посещения. Стаите са подредени от майката, баба Елена, както я наричат всички, както са изглеждали по времето на юношеството на Никола Вапцаров, тя е помагала и в превръщането на къщата в музей.
През 1992 г. към къщата музей се вкючва нова експозиция, която е дело на екип от специалисти от кино център Бояна с ръководител режисьора В. Радев.
Къщата музей на Никола Вапцаров представлява експозиция образно казано в три отделни етапа от живота на поета-революционер.
Името къща музей Никола Вапцаров идва от Вапцаровата къща, която дава и името на семейството живяло в нея. Майката на Никола е от Везювия род, а бащата е от Проданичини. Къщата е била Вапцарница, което ще рече Бояджийница на бански и така семейството придобива фамилията Вапцарови.
На първия-приземен етаж е разположена беседна зала, където се прожектират филми за Никола Вапцаров, пускат една от любимите песни на поета, разкази на майка му, негови стихове, които ги има на няколко езика - английски, немски, френски и руски.
На първия етаж прави впечатление и родословото дърво, което е не само на Вапцаровия род, а и на много от известните родове в Банско.
На една плоча от стените на чердака се вижда вношителен списък с имена на известни исторически личности гостували в дома на Никола Вапцаров, като Пейо Кр. Яворов, Тодор Александров, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Цар Борис III, Цар Фердинанд, Димитър Молеров, Гоце Делчев, Ангел Балев, Христо Чернопеев, Яне Сандански и много други.
На втория етаж са разположени трите стаи, в които е живяло семейството на Вапцаров, той има един брат – Борис и една сестра – Рада.
Над 4 милиона почитатели са минали през вратите на музея от всички възрасти и всякакви националности.
През 1952г. се провежда II Конгрес на Мира, където Вапцаров е награден посмъртно. По този повод през 1953г. в България идват хиляди почитатели на Вапцаров от цял свят. Кубинецът Николас Гилен пише: „Никола Вапцаров е едно гигантско дърво, чиито корени се намират дълбоко във сърцата на българите, а клоните му са разпростряни към всички които се борят за мир”.
