Резерват Тисата
Резерват Тисата е създаден през 1949 година с постановление на Министерството на горите под името резерват Тисова бърчина. През 1977 година площта на резервата се увеличава и се преименува на резерват Тисата. Осем години по-късно, през 1985 година, границите и площта на резервата се изменят със закон, който определя и буферна зона към резервата.
В днешни дни границите на резервата и принадлежащата му буферна зона са определени от заповед на Министерството на околната среда и водите от 1991 година. Целта на създаването на този резерват е опазването на най-голямото находище у нас на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa).
Тисата е изграден от два сектора – източен и западен. Те заемат част от предпланинския пояс на Пирин – на около 300-700 метра надморска височина и Малешевската планина, която се простира северно от град Кресна на 300-500 метра надморска височина.
Резерват Тисата попада в границите на защитени зони като част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Тисата е обявен за защитена зона за опазване на дивите птици „Кресна“ и защитена зона за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.
На територията на резервата се наблюдава изключително богато биологично разнообразие. Близо 80 процента от площта на резервата е залесена, като основен дървесен вид е дървовидната хвойна. Тя е защитен южен реликтен вид, който има малоазиатски произход. Дървовидната хвойна достига до 10-15 метра височина, а на места диаметърът на стъблата на старите дървета достигат до 1 метър.
Този дървесен вид образува чисти или смесени насаждения с други растителни видове, като келяв габър(Carpinus orientalis), космат дъб (Quercus pubescens) и мъждрян(Fraxinus ornus). Срещат се представители на терпентиновото дърво и червената хвойна, както и голяч брой средицемноморски тревисти растения, като гръцка ведрица, широколистен мразовец, червена съсънка и южно лале.
Характерен за Тисата е обикновения тис (Taxus baccata), който е застрашен вид, включен в Червената книга на Република България. Това е едно изключително бавнорастящо дърво, вечнозелено, което достига до височина 30 метра. В неговите игли се съдържа алкалоидът таксин. Таксинът е отровен както за животните, така и за хората, за това местните го наричат с името „отровачка“.
Природният резерват Тисата е хабитат на над 109 вида птици, от които близо 30 процента спадат към южния комплекс - сред тях син скален грозд, орфеево, малко, черноглаво и червеногушо коприварче, белочела сврачка, скална зидарка и др. На територията на резервата се срещат и 62 вида птици, които имат европейско природозащитно значение.
Едно от големите богатства на природния резерват е богата му херпетофеуна. Земите на Туслата се дом на 11 от общо 16-е вида змии установени на територията на България. Сред тях изпъкват имената на котишката змия (Telescopus fallax), червейницата (Typhlops vermicularis), леопардовия смок (Zamenis situla), както и шипоопашатата и шипобедрена костенурка.
Някои от животинските видове, които обитават територията на природен резерват Тисата се срещат само в този район или са с ограничено разпространение. Резерватът има международно значение за опазване на птиците и е едно от петте места в България, обявени за опазване на видове, характерни за средиземноморската биогеографска област. В Тисата гнездят испанското каменарче, планинския кеклик, големият маслинов присмехулник, малкото черноглаво копривалче, орел змияр и др.
Резерват Тисата е със защитен статут. Съгласно действащия закон да защитените територии на територията на резерват Тисата е забранена всяка човешка дейност. Достъпът до Тисата е ограничен. Позволява се придвижването само по определени пътеки, като всяко посещение на парка трябва да бъде предварително съгласувано с ръководството на Национален парк Пирин.
