Малко от Историята на Банско

Днешно Банско каквото го знаем е на мястото на селище, обитавано последствено от различни култури като траки, римляни, византийци и славяни. Множеството останки от антични крепости, средновековни погребения, надгробни могили в землището на града свидетелстват за няколко исторически епохи.

На около 4 км. югозападно от Банско в местността Старото Градище има останки от антични крепости. В близост до Старото градище са разкрити тракийски надгробни могили.В местността Доброкьовица, в погребение от ІІ век, са намерени остатъци от лекарствени препарати, комплект бронзови медицински инструменти и др. Предполага се, че средновековното селище е било в местността Света Троица.

Югоизточно от Банско се намират останките от късносредновековните еднокорабни църкви “Св. Георги” и “Св. Илия” – паметници на културата.

Банско се обособява като селище през ІХ-Х в. от групирането на няколко махали. Под името Баниска се споменава в средата на ХVІ в. в османски регистър на джелепкешаните (овцевъдите). До ХVIII век банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. По река Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и др.

Произведените дърводелски, кожарски и железарски стоки имат просторен пазар по Беломорието, в Серско и Драмско. Конски кервани докарват обратно памук, риба, тютюн, маслини, необработени и обработени кожи. Предприемчивите банскалии разкриват търговски кантори в Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия и Лондон. Банско се обособява като значителен търговски и занаятчийски център от нов, възрожденски тип. Замогват се големи родове, които не само пренасят културата на посещаваните страни в родината, но и изпращат децата си да учат в чужбина. Съприкосновението с богатата европейска култура оказва изключително плодотворно влияние върху духовния напредък на банскалии.

Подобрява се битът на хората, строят се здрави двукатни каменни къщи крепости с високи зидове и тежки масивни порти, с дълги стрехи от черна мура. Този архитектурен стил достига пълен разцвет през Възраждането. Обширните стаи са изписани с разноцветни рисунки със светски и религиозни сюжети, таваните са резбовани. Най-ранните къщи - Хадживълчовата, Хаджирусковата и Веляновата, са защитени с вътрешни скривалища (скриовници) и бойници. Функционално избистрена композиция и богата художествена украса характеризират Сирлещовата, Тодевата, Буйновата, Загорчината, Джиджевите, Златевите, Коювите, Стефановите къщи...

Банско е освободено от османско иго на 5 (18) октомври 1912 г., в деня на обявяването на Балканската война.

Банска българска община - обществена организация на местното самоуправление в с. Банско (дн. град), основана около 1850. Банската българска община е продължение на сформирания през 1833 общоселски обществен съвет начело с Лазар Герман за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата "Света Троица", осветена през 1835. В ръководството на общината се избират влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. Дейността й през 60 - 70-те г. на XIX в. се изразява главно в борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива се изгражда нова училищна сграда (1857), преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата "Света Троица" (1850) и монтирането на часовников механизъм (1865).

През 70-те г. заедно с други общини от Разложко дава отпор на протестантската пропаганда. Банската българска община подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878 - 1879 и Илинденско-Преображенското въстание 1903.

По време на Балканската война, при освобождаването на Банско (октомври 1912), общината организира събирането на храна и облекло за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. Избраната през 1912 нова петчленна общинска управа с кмет Асен Тодев се включва в структурата на утвърдената в страната държавно-административна система.