Велянова Къща

Велянова Къща

Велянова Къща е строена 18-19 в. с характерното за това време строителство. Укрепената къща е била наложена като архитектурен стил, поради разбойническата напаст нахлула през 18 век по нашите земи. Това е принудило търговското съсловие да строи укрепени къщи, за да може да защити семейството.

Преди да се насели Велян Огнев в Банско, къщата която му даряват е била на заможен търговски род с много деца, но при внезапна трагедия семейството е преместено в друга къща. Скривалището на къщата е от наземен тип и към него трябва да се прибегне от някоя от вратичките в каменните зидове на двора. В скривалището също има четири вратички от които да се излезне в четирите посоки, които сега са зазидани. Къщата с огромния двор е оставена да пустее, след като семейството я напуска.

Велянова Къща, Банско

При пристигането на Велян Огнев в Банско с двамата му сина, той е настанен в тази къща временно. Велян Огнев наречен още уста Велян е майстор декоратор поканен да изписва църквата Света Троица, който е от Дебърската художествена школа. Последствие той се жени за София, сестрата на Неофит Рилски, от която няма поколение.

След установяването му в Банско първенците християни решават да се отплатят на майстора не с пари, а като му дарят къща. Така Велян Огнев вдъхва втори живот на къщата. Той прави окраса на къщата и тя придобива нов облик, като в последствие приема неговото малко име и е наречена Велянова къща.

Велян Огнев е държал на естетиката и прави впечетляваща окраса и до днес, но той е внесъл и малко от аристократичния привкус на дома си. Велян Огнев прави една част от закритата тераса вътрешна тоалетна и баня на етажа, като прегражда едно малко помещение, нещо което е нямало тогава в типичните български къщи.

От чардака на Велянова Къща

Първият етаж на Веляновата Къща е едно голямо помещение, което се е използвало за мазе и две малки стаички, едната е скривалището със зазиданите изходи, а другата е ползвана за ателие от уста Велян.

За живеене е отреден вторият етаж, впечатление правят многото кътове за гости. Големият чардак, който гледа към двора с дървена мивка за улеснение на домакинята. Окрасата е на уста Велян, но една част от нея е била похабена от времето.

Общата стая за цялото семейство, която се нарича „вкащчи”, традиционна за къщите, където са сядали вечер край софрата, Велян Огнев прави орнаментите като огледала по стените и дърворезба по полицата, което е негов избор в окрасата. От общата стая има врата която води към женската стая, в която стопанката е работила, стана с вретеното са характерни за всички къщи.

Домакинята е трябвало да умее всичко. Сами са си приготвяли дрехите и чергите за дома-чаиза също са правели сами. Типичните сандъци присъстват и тук, като украсените са се наричали сватбарски и са изписвани от майстори. От работната стая на домакинята се влиза в женската стая, която е предназначена за майката с новороденото, където се намира и тайния изход към скривалището.

Личната гостна на София, наречена още синята стая с изрисуваните Венеция и Истанбул на стените. Окрасена е най-хубаво и не е характерна за другите къщи. Присъства и портрет на автора в романтичен стил, където лицето е само скицирано, което потвърждава преданието достигнало до днешни дни, че не му се отдавало на Велян Огнев да рисува човешки лица.

Типичната тераса, която е свързвала къщата със стопанската част, която се нарича колиба е служела за навес и на животните. От там се открива приказна гледка към величествения Пирин и връх Тодорка.

Рейтинг

5 0
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати